21 abr 2013, 10:12

Лунна нощ в Южните морета...

626 0 0

 

 

  Лунна нощ в Южните морета...

 

От фосфора* на Южните морета

и лунната пътека бе зелена,

нощта над теменужната планета

със мека болка лягаше край мене...

 

И някаква почти неуловима

тъга едва докосваше Душата

(защо тъй бързо всичко си отива?..),

но с много нежност галеше тъгата...

 

На залеза небето беше светло,

там Вятъра размесваше боите-

флиртувайки със облаци кокетно

задъхан в надпреварата с вълните...

 

А силата на мъртвото вълнение

във крен** въртеше „старото корито”***

и трудно бе това за обяснение,

което във Душата си изпитвах...

 

Кресчендо ускорявания ритъм

люлееше морето до Безкрая-

по лунната пътека да опитам

да тръгна в тая нощ се колебаех!...

 

Да тръгна пеш, направо по водата

нагазил бос в зелената жарава-

оставил на брега дори и Вятъра,

Луната само да ме придружава...

 

С краката си разплисквайки вълните-

те фосфорни искри да разпиляват

в илюзия вълшебна, че звездите

в морето сякаш с корабите плават!..

 

...Мистерията стана по-голяма

Луната щом във залеза изчезна-

запали се водата разлюляна

от фосфора на огнената бездна...

 

Стихията, допряла хоризонта:

горяща,

              величава,

                                необятна-

красива, но космически самотна,

за Бог и Сътворение загатна!...

 

Коста Качев,

някога в                        

Южните морета

                                                    

*През нощта водата в някои Южни морета

свети от разтворения  фосфор в  планктона,                           а гледката е неземна.

**крен- напречно люлеене на кораб

***”старото корито”- моряшки жаргон за кораба

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...