Лунна нощ в Южните морета...

  Лунна нощ в Южните морета...

От фосфора* на Южните морета

и лунната пътека бе зелена,

нощта над теменужната планета

със мека болка лягаше край мене...

И някаква почти неуловима

тъга едва докосваше Душата

(защо тъй бързо всичко си отива?..),

но с много нежност галеше тъгата...

На залеза небето беше светло,

там Вятъра размесваше боите-

флиртувайки със облаци кокетно

задъхан в надпреварата с вълните...

А силата на мъртвото вълнение

във крен** въртеше „старото корито”***

и трудно бе това за обяснение,

което във Душата си изпитвах...

Кресчендо ускорявания ритъм

люлееше морето до Безкрая-

по лунната пътека да опитам

да тръгна в тая нощ се колебаех!...

Да тръгна пеш, направо по водата

нагазил бос в зелената жарава-

оставил на брега дори и Вятъра,

Луната само да ме придружава...

С краката си разплисквайки вълните-

те фосфорни искри да разпиляват

в илюзия вълшебна, че звездите

в морето сякаш с корабите плават!..

...Мистерията стана по-голяма

Луната щом във залеза изчезна-

запали се водата разлюляна

от фосфора на огнената бездна...

Стихията, допряла хоризонта:

горяща,

              величава,

                                необятна-

красива, но космически самотна,

за Бог и Сътворение загатна!...

Коста Качев,

някога в                        

Южните морета

*През нощта водата в някои Южни морета

свети от разтворения  фосфор в  планктона,                           а гледката е неземна.

**крен- напречно люлеене на кораб

***”старото корито”- моряшки жаргон за кораба