Във водите тихи на планински извор пак оглежда се сребристата луна.
Срамежливо тя огрява тихата полегнала земя
и пее лунна песен, навяваща тъга:
"Спи, мой мил, любим,
от живота всеки миг свободно изживей,
във небето като волна птица ти се рей.
Защото нашият живот е кратък като мигване едно.
Между пръстите изплъзва се кат' пясък.
Ангел белоснежен ще те вземе под своето крило..."
Във водите тихи на планински извор пак оглежда се сребристата луна...
И пее лунна песен, навяваща тъга.