Във водите тихи на планински извор пак оглежда се сребристата луна.

Срамежливо тя огрява тихата полегнала земя

и пее лунна песен, навяваща тъга:

"Спи, мой мил, любим,

от живота всеки миг свободно изживей,

във небето като волна птица ти се рей.

Защото нашият живот е кратък като мигване едно.

Между пръстите изплъзва се кат' пясък.

Ангел белоснежен ще те вземе под своето крило..."

Във водите тихи на планински извор пак оглежда се сребристата луна...

И пее лунна песен, навяваща тъга.