valiordanov (Валентин Йорданов)
1801 1467
17 oct 2008, 2:08

Лунна приказка 

  Poesía » Otra
562 0 8
Погледът ми празен разпилява
шепата останали мечти.
Небето ги поглъща. Притъмнява.
Блесват ослепителни звезди...

Луната на сърцето ми прилича.
Бледнее, сякаш нещо и тежи.
Дали не боледува от обичане
и мъката дали не я суши?

Протяга лъч, за който да се хвана.
Избрала ме да бъда неин лек.
Но мога ли да излекувам рана?
Аз просто съм обикновен човек...

От приказките зная, че Луната
ще се превърне в хубава жена.
Обикна ли я, може светлината
да се завърне в нейната душа...

Ще дойда! Нека съм ти лека.
Ще бъда пак сред моите мечти.
Нека любовта ми е пътека.
Ти смисъл на живота ми стани.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??