Лунна пътека
По самотна пътека вървя сега сама
и подритвам камъните дребни,
вървя някъде, безцелно, някъде извън града,
обръщам се и виждам следи бледи.
Защо са им следи, нима ще ме потърсят нявга?
Обръщам се напред отново аз,
дали пък някога ще ме поискат и ще им потрябвам,
ще желаят ли да чуват отново моят глас.
Изгониха ме, не искали да ме виждат,
с камъни замеряха ме всички,
и като побъркани крещяха и започнаха да ме обиждат,
проподоха ме със смъртоносните им стрелички.
Дано се сетят някога за мен,
че някога по тези земи щастлива бях,
няма да се върна, само ще си спомням нощ и ден,
по тези места колко много преживях...
и подритвам камъните дребни,
вървя някъде, безцелно, някъде извън града,
обръщам се и виждам следи бледи.
Защо са им следи, нима ще ме потърсят нявга?
Обръщам се напред отново аз,
дали пък някога ще ме поискат и ще им потрябвам,
ще желаят ли да чуват отново моят глас.
Изгониха ме, не искали да ме виждат,
с камъни замеряха ме всички,
и като побъркани крещяха и започнаха да ме обиждат,
проподоха ме със смъртоносните им стрелички.
Дано се сетят някога за мен,
че някога по тези земи щастлива бях,
няма да се върна, само ще си спомням нощ и ден,
по тези места колко много преживях...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Белослава Асенова Todos los derechos reservados
