Лунна пътека
По самотна пътека вървя сега сама
и подритвам камъните дребни,
вървя някъде, безцелно, някъде извън града,
обръщам се и виждам следи бледи.
Защо са им следи, нима ще ме потърсят нявга?
Обръщам се напред отново аз,
дали пък някога ще ме поискат и ще им потрябвам,
ще желаят ли да чуват отново моят глас.
Изгониха ме, не искали да ме виждат,
с камъни замеряха ме всички,
и като побъркани крещяха и започнаха да ме обиждат,
проподоха ме със смъртоносните им стрелички.
Дано се сетят някога за мен,
че някога по тези земи щастлива бях,
няма да се върна, само ще си спомням нощ и ден,
по тези места колко много преживях...
и подритвам камъните дребни,
вървя някъде, безцелно, някъде извън града,
обръщам се и виждам следи бледи.
Защо са им следи, нима ще ме потърсят нявга?
Обръщам се напред отново аз,
дали пък някога ще ме поискат и ще им потрябвам,
ще желаят ли да чуват отново моят глас.
Изгониха ме, не искали да ме виждат,
с камъни замеряха ме всички,
и като побъркани крещяха и започнаха да ме обиждат,
проподоха ме със смъртоносните им стрелички.
Дано се сетят някога за мен,
че някога по тези земи щастлива бях,
няма да се върна, само ще си спомням нощ и ден,
по тези места колко много преживях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Белослава Асенова Всички права запазени
