2 jun 2009, 23:38

Лунна светлина

  Poesía
898 1 0

Лунна светлина

Когато по улицата пълзи лунна светлина,
подгонвайки лятната горещина,
стъпки се чуват навън,
оставям живота да тече като сън.
Изграждам моя храм над всичко това,
няма нищо лошо, нали така?
Всичко хубаво, което напомня, че си тук,
ме обгръща и няма значение никой друг!
Луната заспива,
денят си отива...
Покрита от нежност и топлина,
луната приспива топлата земя.
Красиво е навън сега,
да гледаш лунната светлина.
Да гледаш всичко как заспива
и със завивка се завива.
Красиво е зад ъгъла, нали?
Огряващата луна вече спи!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...