Jun 2, 2009, 11:38 PM

Лунна светлина

  Poetry
902 1 0

Лунна светлина

Когато по улицата пълзи лунна светлина,
подгонвайки лятната горещина,
стъпки се чуват навън,
оставям живота да тече като сън.
Изграждам моя храм над всичко това,
няма нищо лошо, нали така?
Всичко хубаво, което напомня, че си тук,
ме обгръща и няма значение никой друг!
Луната заспива,
денят си отива...
Покрита от нежност и топлина,
луната приспива топлата земя.
Красиво е навън сега,
да гледаш лунната светлина.
Да гледаш всичко как заспива
и със завивка се завива.
Красиво е зад ъгъла, нали?
Огряващата луна вече спи!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...