Jun 2, 2009, 11:38 PM

Лунна светлина

  Poetry
901 1 0

Лунна светлина

Когато по улицата пълзи лунна светлина,
подгонвайки лятната горещина,
стъпки се чуват навън,
оставям живота да тече като сън.
Изграждам моя храм над всичко това,
няма нищо лошо, нали така?
Всичко хубаво, което напомня, че си тук,
ме обгръща и няма значение никой друг!
Луната заспива,
денят си отива...
Покрита от нежност и топлина,
луната приспива топлата земя.
Красиво е навън сега,
да гледаш лунната светлина.
Да гледаш всичко как заспива
и със завивка се завива.
Красиво е зад ъгъла, нали?
Огряващата луна вече спи!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...