Jun 2, 2009, 11:38 PM

Лунна светлина

  Poetry
905 1 0

Лунна светлина

Когато по улицата пълзи лунна светлина,
подгонвайки лятната горещина,
стъпки се чуват навън,
оставям живота да тече като сън.
Изграждам моя храм над всичко това,
няма нищо лошо, нали така?
Всичко хубаво, което напомня, че си тук,
ме обгръща и няма значение никой друг!
Луната заспива,
денят си отива...
Покрита от нежност и топлина,
луната приспива топлата земя.
Красиво е навън сега,
да гледаш лунната светлина.
Да гледаш всичко как заспива
и със завивка се завива.
Красиво е зад ъгъла, нали?
Огряващата луна вече спи!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...