Не се плашѝ, ако и утре не ме видиш. 
Аз ще съм заспала своя сън. 
Прошепна ми, че тази нощ ще ме любиш. 
Знай, аз чаках твоя звън!

Не се бой! Аз искам само малко нежност, 
изстинала в един ужасно студен ден! 
Погалиш ли ме с шепот не както е редно - 
помни аз ще разпозная всеки твой шум!

Погледни лицето ми! То е пламнало, а беше снежно, 
Промъкни се леко зад моя гръб! 
Целуни ме дълбоко и безвредно. 
Не спирай, докато чуеш онзи въздишаш звук.

Не чакай сега! Докосни ме още по-нежно! 
Повярвай и не ме щади! 
Отпусни се бавно до мен, уж небрежно, 
а Луната ще се усмихва за нас както преди!

______________________

от стихосбирката "лунни арфи"