4.06.2019 г., 11:13

Лунна усмивка

526 1 0

Не се плашѝ, ако и утре не ме видиш. 
Аз ще съм заспала своя сън. 
Прошепна ми, че тази нощ ще ме любиш. 
Знай, аз чаках твоя звън!

 

Не се бой! Аз искам само малко нежност, 
изстинала в един ужасно студен ден! 
Погалиш ли ме с шепот не както е редно - 
помни аз ще разпозная всеки твой шум!

 

Погледни лицето ми! То е пламнало, а беше снежно, 
Промъкни се леко зад моя гръб! 
Целуни ме дълбоко и безвредно. 
Не спирай, докато чуеш онзи въздишаш звук.

 

Не чакай сега! Докосни ме още по-нежно! 
Повярвай и не ме щади! 
Отпусни се бавно до мен, уж небрежно, 
а Луната ще се усмихва за нас както преди!

 

______________________

от стихосбирката "лунни арфи"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...