20 abr 2021, 22:14

Лунната пътека

  Poesía
380 0 0

      

      Отдавна не съм гледала лунната пътека

      отдавна, откакто съм сама.

      Как бих искала да тръгна по нея полека

      до другия край на света.

 

      Как бих искала да тръгна по нея далеко

      към неизвестната, чудна страна,

      тази светеща,мамеща лунна пътека,

      път е към мойта мечта.

 

      Там,накрая излязла на златния пясък,

       ще обърна назаде очи,

       за да зърна отново причудливия блясък

       на отразените лунни лъчи.

 

      Но не ще се завърна по тази пътека,

      нищо старо не искам да знам,

      то е вече от мене далеко, далеко,

      на новия бряг ще съм! Там!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...