20 апр. 2021 г., 22:14

Лунната пътека

382 0 0

      

      Отдавна не съм гледала лунната пътека

      отдавна, откакто съм сама.

      Как бих искала да тръгна по нея полека

      до другия край на света.

 

      Как бих искала да тръгна по нея далеко

      към неизвестната, чудна страна,

      тази светеща,мамеща лунна пътека,

      път е към мойта мечта.

 

      Там,накрая излязла на златния пясък,

       ще обърна назаде очи,

       за да зърна отново причудливия блясък

       на отразените лунни лъчи.

 

      Но не ще се завърна по тази пътека,

      нищо старо не искам да знам,

      то е вече от мене далеко, далеко,

      на новия бряг ще съм! Там!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...