20 апр. 2021 г., 22:14

Лунната пътека

383 0 0

      

      Отдавна не съм гледала лунната пътека

      отдавна, откакто съм сама.

      Как бих искала да тръгна по нея полека

      до другия край на света.

 

      Как бих искала да тръгна по нея далеко

      към неизвестната, чудна страна,

      тази светеща,мамеща лунна пътека,

      път е към мойта мечта.

 

      Там,накрая излязла на златния пясък,

       ще обърна назаде очи,

       за да зърна отново причудливия блясък

       на отразените лунни лъчи.

 

      Но не ще се завърна по тази пътека,

      нищо старо не искам да знам,

      то е вече от мене далеко, далеко,

      на новия бряг ще съм! Там!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...