3 nov 2012, 12:00

Лунни мечти

  Poesía
924 0 0

Разбрала хорските мечти,

луната се помоли на звездите

да я пратят на Земята призори

като жена, родена от вълните.

 

Тя искаше да срещне любовта,

за която толкова мечтаят,

да остане с нея през нощта,

да узнае тръпката каква е.

 

Неустоима с морския си чар,

пленяваше от раз мъжете,

а те се давеха в очите-кехлибар,

с които не преставаше да свети.

 

Но нямаше следа от любовта,

а само порив и желание красиво,

луната скоро осъзна,

че в нея шантонерката не е щастлива.

 

След цялата плеяда от мъже

тя с никого отново не повтори,

дори да беше вързана с въже,

сърцето и не можеше да се отвори.

 

Вътрешно оставаше студена,

бездушието ù само показа,

че всички са деца на таз вселена,

но само в хората любов се ражда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...