Разбрала хорските мечти,
луната се помоли на звездите
да я пратят на Земята призори
като жена, родена от вълните.
Тя искаше да срещне любовта,
за която толкова мечтаят,
да остане с нея през нощта,
да узнае тръпката каква е.
Неустоима с морския си чар,
пленяваше от раз мъжете,
а те се давеха в очите-кехлибар,
с които не преставаше да свети.
Но нямаше следа от любовта,
а само порив и желание красиво,
луната скоро осъзна,
че в нея шантонерката не е щастлива.
След цялата плеяда от мъже
тя с никого отново не повтори,
дори да беше вързана с въже,
сърцето и не можеше да се отвори.
Вътрешно оставаше студена,
бездушието ù само показа,
че всички са деца на таз вселена,
но само в хората любов се ражда.
© Даниел Стоянов Все права защищены