3 нояб. 2012 г., 12:00

Лунни мечти

923 0 0

Разбрала хорските мечти,

луната се помоли на звездите

да я пратят на Земята призори

като жена, родена от вълните.

 

Тя искаше да срещне любовта,

за която толкова мечтаят,

да остане с нея през нощта,

да узнае тръпката каква е.

 

Неустоима с морския си чар,

пленяваше от раз мъжете,

а те се давеха в очите-кехлибар,

с които не преставаше да свети.

 

Но нямаше следа от любовта,

а само порив и желание красиво,

луната скоро осъзна,

че в нея шантонерката не е щастлива.

 

След цялата плеяда от мъже

тя с никого отново не повтори,

дори да беше вързана с въже,

сърцето и не можеше да се отвори.

 

Вътрешно оставаше студена,

бездушието ù само показа,

че всички са деца на таз вселена,

но само в хората любов се ражда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...