19 jul 2006, 23:58

Лунни сълзи 

  Poesía
716 0 13

Прегръщам луната, потъва в очите ми.
Преглъщам болката, потекла в сълзите ми,
по шията - стичайки се - светят лунно, 
като огърлица, разкъсана безшумно.
Те капят, като онази тъжна песен,
която пеят листата в дъждовна есен.
Потъна ден, ще дойде нов - аз вярвам...
а не успях със залеза да се сбогувам.
Луната във очите ми потъна, скри се.
Сега изтича от очите ми. Сребриста е...
Измита ще я върна  при звездите,
ще литна там, в небето... но с мечтите.



© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Потъна ден, ще дойде нов - ти вярвай...
    а нищо, че със залеза не се сбогува.
    Луната във очите ти потъна, скри се.
    Сега изкри в очите ти - сребристи са...
    Измита ще я върнеш при звездите,
    ще литнеш там, в небето... но с мечтите...

    Браво! Много образно и красиво!(6)
  • Наистина е хубаво, Жени! Литни!
  • красиви сълзи, Джейни! поздравления!
  • Луната във очите ми потъна, скри се.
    Сега изтича от очите ми сребриста е...
    Измита ще я върна при звездите,
    ще литна там в небето...но с мечтите.

    Колко нежно и красиво! Сякаш го виждам нарисувано.
  • Благодаря ви Деяна и Мариана!
  • Много е хубав Джейни! Поздравления!
  • Благодаря ти Хенри!
  • Хубаво...Луната!Да изчистим Луната, хехе...Нека я изчистим от знамена!Прекрасна си Джейн!И пак нещо...Дано не се обиждаш...последният ред бих го направил без "И", но това съм аз все пак хехе -Хенри!Прекрасно е!
  • Благодаря Злати и на теб Ивайло!
  • Поздрав!Красота!!!
  • Джейн, ти си един от авторите, които творят много образно и въздействащо. И неминуемо идва момента на сравнението. Чета те редовно, защото пишеш копнежно и красиво. Но, моето субективно
    мнение е, че този стих няма това въздействие. Поздрави.
  • Върнах го Ивайло!
    малък редакт.
  • Е това е повече от бял стих,нищо се не вижда
Propuestas
: ??:??