19 jul 2006, 23:58

Лунни сълзи

  Poesía
956 0 13

Прегръщам луната, потъва в очите ми.
Преглъщам болката, потекла в сълзите ми,
по шията - стичайки се - светят лунно, 
като огърлица, разкъсана безшумно.
Те капят, като онази тъжна песен,
която пеят листата в дъждовна есен.
Потъна ден, ще дойде нов - аз вярвам...
а не успях със залеза да се сбогувам.
Луната във очите ми потъна, скри се.
Сега изтича от очите ми. Сребриста е...
Измита ще я върна  при звездите,
ще литна там, в небето... но с мечтите.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потъна ден, ще дойде нов - ти вярвай...
    а нищо, че със залеза не се сбогува.
    Луната във очите ти потъна, скри се.
    Сега изкри в очите ти - сребристи са...
    Измита ще я върнеш при звездите,
    ще литнеш там, в небето... но с мечтите...

    Браво! Много образно и красиво!(6)
  • Наистина е хубаво, Жени! Литни!
  • красиви сълзи, Джейни! поздравления!
  • Луната във очите ми потъна, скри се.
    Сега изтича от очите ми сребриста е...
    Измита ще я върна при звездите,
    ще литна там в небето...но с мечтите.

    Колко нежно и красиво! Сякаш го виждам нарисувано.
  • Благодаря ви Деяна и Мариана!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...