10 abr 2007, 15:10

ЛУННИТЕ ЛЪЧИ (Из „Животът, какъвто е")

  Poesía
887 0 10
 

Хайку


Лунните лъчи
срамежливо я скриха...
Светът онемя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Извинявай, Мая!
    Права си за всичко, но когато някой преценява моите скромни познания като "излишни", бях длъжен да отговоря!
  • съжалявам, но явно няма чуваемост. коментарите ви ще бъдат изтрити.
  • Вили, променил си го,но смисълът си е пак същият...един обикновен стих никога не може да има ефектът, смисълът на истинското хайку,защото то няма нищо общо със въображение, метафори,емоции-все инструменти на обикновената поезия...хайкуто е абсолютно равновесие между чувства и разум..а,когато това равновесие е налице се появява нещото,което е над тях и създава хайку...Поздрав!
  • Прав си! Но когато го вкарах, преди да затворя нета, видях, че е класическо 5-7-5 - това е единствената причина! Защото вече съвременното хайку, особено преведеното - изобщо не спазва тази пропорция!
    Прав си!
  • Благодаря, Светославе! Аз лично много съжалявам за безвъзвратно пропуснатата възможност да рисувам хайку! Защото и онзи човек бе убеден, че и с нашите шрифтове може да се създаде картина! Навярно знаеш, че хайкуто е съвокупност от слова, като мисъл и картина, чието обединение тласка към размисъл!

    Благодаря и на всички останали, които ме четат!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...