10.04.2007 г., 15:10

ЛУННИТЕ ЛЪЧИ (Из „Животът, какъвто е")

883 0 10
 

Хайку


Лунните лъчи
срамежливо я скриха...
Светът онемя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извинявай, Мая!
    Права си за всичко, но когато някой преценява моите скромни познания като "излишни", бях длъжен да отговоря!
  • съжалявам, но явно няма чуваемост. коментарите ви ще бъдат изтрити.
  • Вили, променил си го,но смисълът си е пак същият...един обикновен стих никога не може да има ефектът, смисълът на истинското хайку,защото то няма нищо общо със въображение, метафори,емоции-все инструменти на обикновената поезия...хайкуто е абсолютно равновесие между чувства и разум..а,когато това равновесие е налице се появява нещото,което е над тях и създава хайку...Поздрав!
  • Прав си! Но когато го вкарах, преди да затворя нета, видях, че е класическо 5-7-5 - това е единствената причина! Защото вече съвременното хайку, особено преведеното - изобщо не спазва тази пропорция!
    Прав си!
  • Благодаря, Светославе! Аз лично много съжалявам за безвъзвратно пропуснатата възможност да рисувам хайку! Защото и онзи човек бе убеден, че и с нашите шрифтове може да се създаде картина! Навярно знаеш, че хайкуто е съвокупност от слова, като мисъл и картина, чието обединение тласка към размисъл!

    Благодаря и на всички останали, които ме четат!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...