4 oct 2008, 12:01

Лунният път

  Poesía » Civil
937 0 9
ЛУННИЯТ ПЪТ

На лунния път лъчите
чертаят пътя желан,
поемам по него в мечтите,
окрилян от звездния блян.

Морето едва притихва
и то загадъчно мълчи,
дали бленуван пристан
ще открият морни очи.

Или ще се буря развихри
по пътя сребристо очертан,
или облак тъмен покрие
лунния път замечтан.

Очите морни ще заплуват
към вълшебни морски дълбини,
последен, неочакван пристан
на копнежа към морски ширини.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....