4.10.2008 г., 12:01

Лунният път

931 0 9
ЛУННИЯТ ПЪТ

На лунния път лъчите
чертаят пътя желан,
поемам по него в мечтите,
окрилян от звездния блян.

Морето едва притихва
и то загадъчно мълчи,
дали бленуван пристан
ще открият морни очи.

Или ще се буря развихри
по пътя сребристо очертан,
или облак тъмен покрие
лунния път замечтан.

Очите морни ще заплуват
към вълшебни морски дълбини,
последен, неочакван пристан
на копнежа към морски ширини.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...