2 abr 2009, 9:13

Лунно вълшебство 

  Poesía » Otra
651 0 9

Луната разсъблече свойта дреха

и я изпра във речната вода.

От голата й красота звездите взеха

по малко златна, лунна красота.

 

Сякаш в надпревара по трептене

небето се усмихна звездотрайно,

а златните извезани гоблени

вятърът целуваше безкрайно...

 

Подгониха се няколко комети,

от погледи Луната да закрият,

а тя, безсрамна, с голота засвети

и тъмнината вече бе магия.


Оркестър от разбудени щурчета

подеха "Одата на светлината".

Блясъкът на чиста лунна дреха

усмихна се, изпрана във водата...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??