Apr 2, 2009, 9:13 AM

Лунно вълшебство 

  Poetry » Other
684 0 9

Луната разсъблече свойта дреха

и я изпра във речната вода.

От голата й красота звездите взеха

по малко златна, лунна красота.

 

Сякаш в надпревара по трептене

небето се усмихна звездотрайно,

а златните извезани гоблени

вятърът целуваше безкрайно...

 

Подгониха се няколко комети,

от погледи Луната да закрият,

а тя, безсрамна, с голота засвети

и тъмнината вече бе магия.


Оркестър от разбудени щурчета

подеха "Одата на светлината".

Блясъкът на чиста лунна дреха

усмихна се, изпрана във водата...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??