Лунно вълшебство
Луната разсъблече свойта дреха
и я изпра във речната вода.
От голата й красота звездите взеха
по малко златна, лунна красота.
Сякаш в надпревара по трептене
небето се усмихна звездотрайно,
а златните извезани гоблени
вятърът целуваше безкрайно...
Подгониха се няколко комети,
от погледи Луната да закрият,
а тя, безсрамна, с голота засвети
и тъмнината вече бе магия.
Оркестър от разбудени щурчета
подеха "Одата на светлината".
Блясъкът на чиста лунна дреха
усмихна се, изпрана във водата...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
