2 апр. 2009 г., 09:13

Лунно вълшебство

803 0 9

Луната разсъблече свойта дреха

и я изпра във речната вода.

От голата й красота звездите взеха

по малко златна, лунна красота.

 

Сякаш в надпревара по трептене

небето се усмихна звездотрайно,

а златните извезани гоблени

вятърът целуваше безкрайно...

 

Подгониха се няколко комети,

от погледи Луната да закрият,

а тя, безсрамна, с голота засвети

и тъмнината вече бе магия.


Оркестър от разбудени щурчета

подеха "Одата на светлината".

Блясъкът на чиста лунна дреха

усмихна се, изпрана във водата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вальо, колкото повече те чета, толкова ми е по-трудно да се откъсна от творчеството ти. Впечатлявам се все повече и повече. Благодаря ти за усещането, което ми даваш. Стихотворението е прекрасно....
  • Сътворил си магическа красота!
    Поздрав!
  • Чудно! Вълшебно!
  • Вал, до края прекрасно, но последните два стиха не мога да ги вържа стилово. Подлогът и глаголната форма ми се разминават.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...