29 jul 2018, 1:14

Лунно затъмнение

  Poesía » Otra
657 4 17

Луна притичва

в сянката се крие

мракът е доволен

няма светлина

самотно куче

вдигнало главата,вие

мъка,страх и вопъл

смразява ти кръвта.

Казват,сянката

изпраща я Земята

а може би

поредното знамение

не вярваме

а нещо стяга ни Душата

нов огнен Ад

или стихийно наводнение.

Езичници не сме

защо все търсим знаци

кое ни кара на небето

неясни руни да четем

дали инстинктът наш

редом с кучето не вие

ще завладяваме планети

 а това кога ще разберем.

 

Юли,2018г

Варна,Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чета те винаги и дълго преживявам,
    и винаги оставям пет звезди,
    не разговарям и не се издавам,
    но ти присъствието ми разкри...
  • Иржи,дори и закъснял твоят коментар е винаги очакван.Твоято тълкование винаги ми дава възможност да погледна на стиха си в отражението на твоят субективен поглед.А това дали ще се случи разгадаването на подсъзнанието...сигурно някога.
  • Не бива да оставям "за после"коментара си,зашото потъва и мога да го пропусна...А прочетох тоя страхотно образен стих още веднага,същата нощ,но нали все искам да отделя подобаващо внимание и....закъснях!Мисля,че всички обичаме да гледаме нощното небе,което ни обгръща с вълшебство и тайнственост...Някога хората са се страхували от неизвестните небесни явления,сега са по-смели,изучават ги,мечтаят да се докоснат до тях дори...Е,може и това да се случи някога!Виждаш ли как ме провокира,Гавраил!
  • Светла,изпрашам ти дъхът на морето.Благодаря за поздрава.
    Слънчогледе,не гледай слънцето,ще те ослепи.
  • !!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...