Лунно затъмнение

Поэзия » Другая

658 4 17

Луна притичва

в сянката се крие

мракът е доволен

няма светлина

самотно куче

вдигнало главата,вие

мъка,страх и вопъл

смразява ти кръвта.

Казват,сянката

изпраща я Земята

а може би

поредното знамение

не вярваме

а нещо стяга ни Душата

нов огнен Ад

или стихийно наводнение.

Езичници не сме

защо все търсим знаци

кое ни кара на небето

неясни руни да четем

дали инстинктът наш

редом с кучето не вие

ще завладяваме планети

а това кога ще разберем.

Юли,2018г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlitschka (Светличка)

Чета те винаги и дълго преживявам,
и винаги оставям пет звезди,
не разговарям и не се издавам,
но ти присъствието ми разкри...

2018-08-18T12:41:29+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Иржи,дори и закъснял твоят коментар е винаги очакван.Твоято тълкование винаги ми дава възможност да погледна на стиха си в отражението на твоят субективен поглед.А това дали ще се случи разгадаването на подсъзнанието...сигурно някога.

2018-08-08T22:28:22+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Не бива да оставям "за после"коментара си,зашото потъва и мога да го пропусна...А прочетох тоя страхотно образен стих още веднага,същата нощ,но нали все искам да отделя подобаващо внимание и....закъснях!Мисля,че всички обичаме да гледаме нощното небе,което ни обгръща с вълшебство и тайнственост...Някога хората са се страхували от неизвестните небесни явления,сега са по-смели,изучават ги,мечтаят да се докоснат до тях дори...Е,може и това да се случи някога!Виждаш ли как ме провокира,Гавраил!

2018-08-08T22:12:27+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Светла,изпрашам ти дъхът на морето.Благодаря за поздрава.
Слънчогледе,не гледай слънцето,ще те ослепи.

2018-08-08T17:29:28+03:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

!!!

2018-08-07T00:25:57+03:00