29.07.2018 г., 1:14

Лунно затъмнение

652 4 17

Луна притичва

в сянката се крие

мракът е доволен

няма светлина

самотно куче

вдигнало главата,вие

мъка,страх и вопъл

смразява ти кръвта.

Казват,сянката

изпраща я Земята

а може би

поредното знамение

не вярваме

а нещо стяга ни Душата

нов огнен Ад

или стихийно наводнение.

Езичници не сме

защо все търсим знаци

кое ни кара на небето

неясни руни да четем

дали инстинктът наш

редом с кучето не вие

ще завладяваме планети

 а това кога ще разберем.

 

Юли,2018г

Варна,Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чета те винаги и дълго преживявам,
    и винаги оставям пет звезди,
    не разговарям и не се издавам,
    но ти присъствието ми разкри...
  • Иржи,дори и закъснял твоят коментар е винаги очакван.Твоято тълкование винаги ми дава възможност да погледна на стиха си в отражението на твоят субективен поглед.А това дали ще се случи разгадаването на подсъзнанието...сигурно някога.
  • Не бива да оставям "за после"коментара си,зашото потъва и мога да го пропусна...А прочетох тоя страхотно образен стих още веднага,същата нощ,но нали все искам да отделя подобаващо внимание и....закъснях!Мисля,че всички обичаме да гледаме нощното небе,което ни обгръща с вълшебство и тайнственост...Някога хората са се страхували от неизвестните небесни явления,сега са по-смели,изучават ги,мечтаят да се докоснат до тях дори...Е,може и това да се случи някога!Виждаш ли как ме провокира,Гавраил!
  • Светла,изпрашам ти дъхът на морето.Благодаря за поздрава.
    Слънчогледе,не гледай слънцето,ще те ослепи.
  • !!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...