Когато слънцето в душата ти помръкне
Когато и фенерчетата на светулките
едно след друго гаснат,

от полъха на злите, живи духове
родени със души родилно омъртвени
Как пътя си намираш
сред полето на духовни трупове
Как ги надмогваш
Как пламъка поддържаш,
за да намираш своята пътека
Мъртвешкият им дъх и теб
да не отрови
Какви са заклинанията,
срещу злобата,
злината, мерзостта... или дори
най - обикновената,
човешка простотия?
И как да се опазиш,
да не паднеш в трапа
на гнилата им същност
и проказа...
Рецептата каква е,
за да оцелееш,
когато въздухът дори,
изпълнен е със сяра
от покварената им,
болна същност
Къде ли трябва да избягаш,
за да оцелееш,
когато си попаднал във полето
на духовно мъртви
и как свеща

на добрината и вярата,
във себе си я пазиш,
да не угасне
потъпкана от
тежките им, кални стъпки...
Как?
Как оцеляваш?
Как го правиш,
ако вярата, единствено
не стига да се справиш...
Valentina Mitova
16/01/2023