1 nov 2006, 0:04

Лястовица бяла ...

  Poesía
1.6K 0 2
Ти ограби празната ми душа
и сега отново съм на кръстопът.
Останах като скитница за малко топлина,
с душа на птица, закъсняла да поеме своя път...

Хорското мнение оставих и сърцето си послушах,
а бях наясно, че прекалена сладост твърде много горчи.
Като бяла лястовица посред зима на снега се радвах...
но замръзвах и знаех, че останала веднъж, не ще може вече да лети...

Въпреки това избора си аз направих...
Обикнах те и под крила от мечти те подслоних...
За всеки присмех и обида с усмивка прощавах...
Но сама на себе си никога и не простих...

Птицата, която живее в моята душа,
закъсняла днес е готова да полети към Рая...
Отлита, платила щастливата цена...
че и в Рая влюбена още те желая...


(Лястовицата бяла
без ятото остана да кръжи...
Да се спаси от студа е закъсняла,
и цената с живота си трябва да плати...)

П.С. Извинявам се,че това не е лястовичка....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...