Лястовица бяла ...
Ти ограби празната ми душа
и сега отново съм на кръстопът.
Останах като скитница за малко топлина,
с душа на птица, закъсняла да поеме своя път...
Хорското мнение оставих и сърцето си послушах,
а бях наясно, че прекалена сладост твърде много горчи.
Като бяла лястовица посред зима на снега се радвах...
но замръзвах и знаех, че останала веднъж, не ще може вече да лети...
Въпреки това избора си аз направих...
Обикнах те и под крила от мечти те подслоних...
За всеки присмех и обида с усмивка прощавах...
Но сама на себе си никога и не простих...
Птицата, която живее в моята душа,
закъсняла днес е готова да полети към Рая...
Отлита, платила щастливата цена...
че и в Рая влюбена още те желая...
(Лястовицата бяла
без ятото остана да кръжи...
Да се спаси от студа е закъсняла,
и цената с живота си трябва да плати...)
П.С. Извинявам се,че това не е лястовичка....
и сега отново съм на кръстопът.
Останах като скитница за малко топлина,
с душа на птица, закъсняла да поеме своя път...
Хорското мнение оставих и сърцето си послушах,
а бях наясно, че прекалена сладост твърде много горчи.
Като бяла лястовица посред зима на снега се радвах...
но замръзвах и знаех, че останала веднъж, не ще може вече да лети...
Въпреки това избора си аз направих...
Обикнах те и под крила от мечти те подслоних...
За всеки присмех и обида с усмивка прощавах...
Но сама на себе си никога и не простих...
Птицата, която живее в моята душа,
закъсняла днес е готова да полети към Рая...
Отлита, платила щастливата цена...
че и в Рая влюбена още те желая...
(Лястовицата бяла
без ятото остана да кръжи...
Да се спаси от студа е закъсняла,
и цената с живота си трябва да плати...)
П.С. Извинявам се,че това не е лястовичка....
© Александра Матеева All rights reserved.
