Когато, днес на петдесет,
назад извръщам своят поглед,
виждам, с подпис на декрет...
печат съдбата сложила е: "Полет!".
И чувам там, в далечината песен...
виждам как криле съм дала.
Чуствам, че светът ми става тесен...
празнувам 50... мойта лястовица бяла.
И в полета свободен, в песента,
ще пея с обич и ще бъда цяло.
Усещам на скалите прелестта,
разбрах, че всяка възраст е начало.
17.04.2021г.
© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados
който на летене е орисан,
в ДНК на ляствовица бяла,
животът му е вписан! "
Така си дойде коментара от ТАМ! После се вгледах , че лястовицата е кацнала на синджир, който в случая не е символ на оковите на матрицата , а на взаимосвързаността на всичко във Вселената! Усмииииииих! (какви ми идват само Боже , Боже в философ ме превърна )