28 ago 2015, 21:05

Лястовичка

1.3K 0 4

 

Лястовичка малка, бяла,
отдалеч е долетяла,
рожбите си да роди
тя по нашите земи.

Под стрехата кът намери,
с човчицата го измери.
Тук да бъде! - тя реши,
дом за детските мечти.

И започна... без умора,
сламки да събира в двора,
ред по ред да ги реди,
къщата да построи.

Ден и нощ летя безспирно,
упорито, тихо, мирно
и... гнездото съгради
със любов, против беди.

После... радостно запя,
песен звънка от душа.
Щастието призова.
Чу ли я? Това е тя.

 

Художник: Михаела Фенерева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно, нежно, сладко. Това стихче няма нужда от много думи, за да бъде признато. Поздравления Таня, сигурна съм, че тази творба ще стане любима на всички деца!
  • Много сладко стихче И много хубава картинка Поздрави!
  • Моите лястовички не са бели, но пък толкова много приличат на твоите. Поздравления, Таня.
  • Умили ме, пуснах си една сълза - много е нежно...!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...