27 feb 2009, 14:10

Лятна Нощ 

  Poesía » Del paisaje
684 0 4
Нощта бе тъй потайна,
безмерна, черна и омайна...
Аз тихо молех се за сън
и слушах вятъра навън
как гали спящите листа.
Самотно светеше луна
без ни една звездица
да хвърли бляскава искрица
по тъмното небе, което
се сливаше далеч с морето...
Аз слушах - пееше щурче,
със свойто тихичко гласче ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??