Лятна Нощ
Нощта бе тъй потайна,
безмерна, черна и омайна...
Аз тихо молех се за сън
и слушах вятъра навън
как гали спящите листа.
Самотно светеше луна
без ни една звездица
да хвърли бляскава искрица
по тъмното небе, което
се сливаше далеч с морето...
Аз слушах - пееше щурче,
със свойто тихичко гласче
приспивна песен бе подело,
че всички вече спят на село.
Пригласяше му бухал важен,
по въздуха студен и влажен
аз чувах му едвам гласа...
Часовникът удари три часа.
Петлите първи не пропели още,
аз станах от леглото тази нощ и
излязох на балкона да изпуша
една цигара, сетне да се сгуша
отново във леглото със надежда
за сладък сън и заоглеждах
среднощния пейзаж във полумрака
от балкона като хитра сврака...
Тъй тихо и спокойно беше там.
Аз чувах дишането си едвам.
Помислих даже, че съм оглушал
(или навярно съм заспал)
и сънувам чуден сън,
щот' приказна картина бе навън...
Май някаква магия бе това,
ако кажа друго - казвам аз лъжа,
не съм способен да опиша,
дори за миг да спра да дишам,
как призрачната лунна светлина
обливаше тъй нежно цялата земя.
Балканът със масивния си силует
се беше разпростял навсякъде - навред...
И тъй от приказния фон потаен
стоях и гледах в този час, омаян...
Мечти в главата ми дойдели,
от приказни страни те долетели.
Сякаш чудни същества,
дошли от края на света
във моя дом при мен на гости,
тъй радваха се мойте кости...
Чудни песни, приказни запяха,
неусетно със душата ми се сляха.
Появяваха се те едно след друго,
сетне чезнеха като по чудо.
© Иван All rights reserved.
