7 dic 2007, 13:55

Лятна нощ

  Poesía
1.6K 0 8
Сърцето ми сега е пълно с теб,
душата ми ликува до полуда,
че себе си в лицето ти открих
след цяла вечност в търсене се лутал.

Капки дъжд по тялото блестят,
с дъх на мед в ръцете ми попиват.
Ненаситни юлските звезди в очите светят,
до дъно чашата на лудостта изпивам.

Искам те и мислите разцепват тишината
с копнеж по близостта вълшебна.
Обичам те! - не спират устните ми в тъмнината
да рисуват устните ти нежни.

По улиците тихи времето е спряло
и праха му капките измиват,
обожавам срещу мен лицето засияло,
искри-комети от очите да извират.

Дъхава нощта спокойна ни прегръща
и потапя ни във пазвата си тайна.
Стари блянове в мислите ни връща
и щедро ни дарява с мигове омайни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ренка!Ти си оставила коментар на 7.12.!!!По-скоро аз съм пропуснала този прекрасен стих!
  • Благодаря на всички! Нека има повече вълшебни мигове в живота!
  • Ех, че красиво!
    Прекрасно стихотворение.
    Докосна душата и сърцето ми.
    С обич, поете.
  • Нека има много такива мигове, а защо не, безкрайни!

    Хубав стих, браво!
  • Нека тези мигове продължат много много много дълго. Хареса ми този стих.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...