7.12.2007 г., 13:55

Лятна нощ

1.6K 0 8
Сърцето ми сега е пълно с теб,
душата ми ликува до полуда,
че себе си в лицето ти открих
след цяла вечност в търсене се лутал.

Капки дъжд по тялото блестят,
с дъх на мед в ръцете ми попиват.
Ненаситни юлските звезди в очите светят,
до дъно чашата на лудостта изпивам.

Искам те и мислите разцепват тишината
с копнеж по близостта вълшебна.
Обичам те! - не спират устните ми в тъмнината
да рисуват устните ти нежни.

По улиците тихи времето е спряло
и праха му капките измиват,
обожавам срещу мен лицето засияло,
искри-комети от очите да извират.

Дъхава нощта спокойна ни прегръща
и потапя ни във пазвата си тайна.
Стари блянове в мислите ни връща
и щедро ни дарява с мигове омайни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ренка!Ти си оставила коментар на 7.12.!!!По-скоро аз съм пропуснала този прекрасен стих!
  • Благодаря на всички! Нека има повече вълшебни мигове в живота!
  • Ех, че красиво!
    Прекрасно стихотворение.
    Докосна душата и сърцето ми.
    С обич, поете.
  • Нека има много такива мигове, а защо не, безкрайни!

    Хубав стих, браво!
  • Нека тези мигове продължат много много много дълго. Хареса ми този стих.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...