Лятна нощ
душата ми ликува до полуда,
че себе си в лицето ти открих
след цяла вечност в търсене се лутал.
Капки дъжд по тялото блестят,
с дъх на мед в ръцете ми попиват.
Ненаситни юлските звезди в очите светят,
до дъно чашата на лудостта изпивам.
Искам те и мислите разцепват тишината
с копнеж по близостта вълшебна.
Обичам те! - не спират устните ми в тъмнината
да рисуват устните ти нежни.
По улиците тихи времето е спряло
и праха му капките измиват,
обожавам срещу мен лицето засияло,
искри-комети от очите да извират.
Дъхава нощта спокойна ни прегръща
и потапя ни във пазвата си тайна.
Стари блянове в мислите ни връща
и щедро ни дарява с мигове омайни.
© Стефан All rights reserved.