Дихание, изпълнено с нежност,
ласкае самотния пътник,
потънал изцяло в размисъл тежка
за свойта нелека човешка съдба.
Притваря зеници нощта,
унесена в сладкия полъх на лятото.
Шептят полските макове песен
за твоята чиста душа.
В тяхната песен, изпълнена с радост,
без капка тъга, е вплетено име едно
като изгрева - вечно, естествено.
Твоето име изгрява сега.
Хиляди капчици весело гледат ме,
по тревата - още роса.
Галят сърцето лъчите на лятото
и палят в мен любовта.
18.01.2010
© Паулина Зарева Todos los derechos reservados