20 янв. 2010 г., 13:08

Лятна приказка

1.1K 0 2

Дихание, изпълнено с нежност,
ласкае самотния пътник,
потънал изцяло в размисъл тежка
за свойта нелека човешка съдба.

 

Притваря зеници нощта,
унесена в сладкия полъх на лятото.
Шептят полските макове песен
за твоята чиста душа.

 

В тяхната песен, изпълнена с радост,
без капка тъга, е вплетено име едно
като изгрева - вечно, естествено.
Твоето име изгрява сега.

 

Хиляди капчици весело гледат ме,
по тревата - още роса.
Галят сърцето лъчите на лятото
и палят в мен любовта.

 

 

18.01.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Зарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...