Jan 20, 2010, 1:08 PM

Лятна приказка

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Дихание, изпълнено с нежност,
ласкае самотния пътник,
потънал изцяло в размисъл тежка
за свойта нелека човешка съдба.

 

Притваря зеници нощта,
унесена в сладкия полъх на лятото.
Шептят полските макове песен
за твоята чиста душа.

 

В тяхната песен, изпълнена с радост,
без капка тъга, е вплетено име едно
като изгрева - вечно, естествено.
Твоето име изгрява сега.

 

Хиляди капчици весело гледат ме,
по тревата - още роса.
Галят сърцето лъчите на лятото
и палят в мен любовта.

 

 

18.01.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паулина Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...