4 sept 2021, 23:06

Лятна утрин в Ловеч

  Poesía
422 0 2

 

 

Лятна утрин в Ловеч

 

С усмивка лятото докосва, 

целува моята коса,              

в златисто то я украсява

и ѝ дарява красота.

 

В очите ми е синьо, светло,

а вън ухае на трева,

наоколо е пъстро, цветно,

последни дни до есента.

 

В душата ми денят се ражда,

изпълнен с много светлина,

и носи ми мечта, надежда,

и много, много доброта.

 

И Осъм пак ме поздравява,

а птиците летят на юг,

природата не остарява –

прекрасно винаги е тук.

                Мария Мустакерска

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...