Лятна утрин в Ловеч
С усмивка лятото докосва,
целува моята коса,
в златисто то я украсява
и ѝ дарява красота.
В очите ми е синьо, светло,
а вън ухае на трева,
наоколо е пъстро, цветно,
последни дни до есента.
В душата ми денят се ражда,
изпълнен с много светлина,
и носи ми мечта, надежда,
и много, много доброта.
И Осъм пак ме поздравява,
а птиците летят на юг,
природата не остарява –
прекрасно винаги е тук.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
