Лятна утрин в Ловеч
С усмивка лятото докосва,
целува моята коса,
в златисто то я украсява
и ѝ дарява красота.
В очите ми е синьо, светло,
а вън ухае на трева,
наоколо е пъстро, цветно,
последни дни до есента.
В душата ми денят се ражда,
изпълнен с много светлина,
и носи ми мечта, надежда,
и много, много доброта.
И Осъм пак ме поздравява,
а птиците летят на юг,
природата не остарява –
прекрасно винаги е тук.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
