Лятно
Виж, огнен лъч на лято
разсича небосклона
и жар гори земята –
дъждът е само спомен.
Очи в небето взирам
и капчици надежда
прокапват. Аз не спирам
в пороя да се вглеждам.
И може би, защото
съм странна и различна
на слънцето се моля
с водата ти се вричам.
Със огън път проправям
и да те търся хуквам,
в съня ти се заравям,
в стъклата ти почуквам...
Като сърна към извор
все с буен вятър тичам
и те целувам истински,
защото те обичам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
