23.07.2011 г., 21:50 ч.
Лятно
Виж, огнен лъч на лято
разсича небосклона
и жар гори земята –
дъждът е само спомен.
Очи в небето взирам
и капчици надежда
прокапват. Аз не спирам
в пороя да се вглеждам.
И може би, защото
съм странна и различна
на слънцето се моля
с водата ти се вричам.
Със огън път проправям
и да те търся хуквам,
в съня ти се заравям,
в стъклата ти почуквам...
Като сърна към извор
все с буен вятър тичам
и те целувам истински,
защото те обичам.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
-
Неделна страст жестока и красива
живее в твоя ловен занаят.
Прощавам ти, че тръгна да убиваш.
Законно е. Не ще те обвинят.
Сърничката е глупава и малка.
Играе по гърба И петънце.
Като студена докторска слушалка
цевта ти търси топлото сърце...
Прекрасна цел! Застанала нарочно,
за да покажеш своя ловен стил...
Ех, Дявол да те вземе - Стреляй точно!!!
Раниш ли я - това не бих простил...
Зем. -
"Като сърна към извор..."
Харесах! -
Хубав, балансиран стих.
-
... тичай Сър(м/н)ена... стиховете Ти са напоени с Живо(с)т...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления за красотата, Дани!