22 ago 2007, 0:27

Лятно 

  Poesía
459 0 5
  Морето нежно ме привика.

Отне ми чайката гласа.

Вълните със солта ме покориха,

а слънцето ми промени лика.

Сега съм само стон на бяла пяна,

измачкана от весели вълни.

Сега съм само вик във океана -

морето е различно от преди.

Сега съм само сянката на плажа -

една искряща лятна светлина

и искам аз на всички да докажа,

че лятото е мойта топлина.

Когато то замине надалече,

аз пак ще бъда в неговата длан,

защото го обичам и без него

не мога себе си да пресъздам.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??