Лятно
Морето нежно ме привика.
Отне ми чайката гласа.
Вълните със солта ме покориха,
а слънцето ми промени лика.
Сега съм само стон на бяла пяна,
измачкана от весели вълни.
Сега съм само вик във океана -
морето е различно от преди.
Сега съм само сянката на плажа -
една искряща лятна светлина
и искам аз на всички да докажа,
че лятото е мойта топлина.
Когато то замине надалече,
аз пак ще бъда в неговата длан,
защото го обичам и без него
не мога себе си да пресъздам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Всички права запазени
