22 авг. 2007 г., 00:27

Лятно

630 0 5
  Морето нежно ме привика.

Отне ми чайката гласа.

Вълните със солта ме покориха,

а слънцето ми промени лика.

Сега съм само стон на бяла пяна,

измачкана от весели вълни.

Сега съм само вик във океана -

морето е различно от преди.

Сега съм само сянката на плажа -

една искряща лятна светлина

и искам аз на всички да докажа,

че лятото е мойта топлина.

Когато то замине надалече,

аз пак ще бъда в неговата длан,

защото го обичам и без него

не мога себе си да пресъздам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...