11 sept 2009, 10:31

Лятно-есенно

  Poesía
509 0 4
              Лятно-есенно  
      
        
Дъждът целува слънцето... И лятото с дъга усмихната прегръща есента, раздава щедро цветовете – в златото на хилядите паднали листа...   А вятърът прошепва на дъгата едничка нежна дума... за сбогуване... и с облаци обгръща светлината... Дъгата става есенно рисуване...   От слънцето събрана топлината, в картини есенни за миг се прероди... И стоплена от срещата със лятото, шедьоври цветни есента твори...                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина есента твори цветни шедьоври!
    Красив стих си написала, Ваня!
  • galenaGV и Laska, Благодаря ви!

    Миговете на границата между два сезона са толкова красиви и в същото време толкова кратки, че понякога, забързани в ежедневието си, ги пропускаме... Пожелавам ви да запазите умението си да ги усещате!

    Поздрави!
  • красиво
  • Красиво, топло и с особения колорит на онази замисленост, която стои на прага на сезоните...И на всеки праг...Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...