11 sept 2009, 10:31

Лятно-есенно

  Poesía
514 0 4
              Лятно-есенно  
      
        
Дъждът целува слънцето... И лятото с дъга усмихната прегръща есента, раздава щедро цветовете – в златото на хилядите паднали листа...   А вятърът прошепва на дъгата едничка нежна дума... за сбогуване... и с облаци обгръща светлината... Дъгата става есенно рисуване...   От слънцето събрана топлината, в картини есенни за миг се прероди... И стоплена от срещата със лятото, шедьоври цветни есента твори...                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина есента твори цветни шедьоври!
    Красив стих си написала, Ваня!
  • galenaGV и Laska, Благодаря ви!

    Миговете на границата между два сезона са толкова красиви и в същото време толкова кратки, че понякога, забързани в ежедневието си, ги пропускаме... Пожелавам ви да запазите умението си да ги усещате!

    Поздрави!
  • красиво
  • Красиво, топло и с особения колорит на онази замисленост, която стои на прага на сезоните...И на всеки праг...Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...