Лятно слънцестоене
ЛЯТНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ
Талазите от липов цвят превземат
смълчаните подир дъжда балкони.
Влетя светулка скитница при мене
и спря се – трепетличе пред икона.
Нощта ми обеща да бъде кратка,
помоли за сухар и чаша вино.
И – сгушена в съня си – не очаквах,
че може с Еньовден да се размина.
Познавам всяка билка или корен
и знам росата как да гребна с шепа.
Но ние с теб отдавна не говорим
и самотата в мислите ми шета.
Сърцето си с резета ли залости,
щом през вратата никой не наднича?
Пусни ме само миг при теб на гости –
да те науча пак да ме обичаш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Прегръщам те.
