svetslav (Светослав Статев) svetslav (Светослав Статев)
31
6 ene 2007, 16:42

Лятно утро в Бечичи

  Poesía
1.3K 0 4

ЛЯТНО УТРО
  В БЕЧИЧИ

Слънчев лъч
             планината
                      обагря,
роден от морето
                  докосва
                      върхове.
Звезда последна
             над хоризонта
                          догаря,
не - фаровете са
             на подранила
                             кола.

Над вълните бавно
                    слънцето
                         се ражда
и позлатява ги
                в пурпурни
                         цветове,
причудлива скала
                   от мрака
                         изгражда,
а водата приплисква
                 в слоистата й
                                  снага.

Събужда се отново
                      морето 
                        под планината
и сред толкоз
                  рядка
                       красота,
която страстно
                  обсебва
                       душата
и развълнувано
                  спира
                       дъха.

Красиво...,
колко красиво
          се ражда денят
                  в Монтенегро!
               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Статев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0