Jan 6, 2007, 4:42 PM

Лятно утро в Бечичи

  Poetry
1.3K 0 4

ЛЯТНО УТРО
  В БЕЧИЧИ

Слънчев лъч
             планината
                      обагря,
роден от морето
                  докосва
                      върхове.
Звезда последна
             над хоризонта
                          догаря,
не - фаровете са
             на подранила
                             кола.

Над вълните бавно
                    слънцето
                         се ражда
и позлатява ги
                в пурпурни
                         цветове,
причудлива скала
                   от мрака
                         изгражда,
а водата приплисква
                 в слоистата й
                                  снага.

Събужда се отново
                      морето 
                        под планината
и сред толкоз
                  рядка
                       красота,
която страстно
                  обсебва
                       душата
и развълнувано
                  спира
                       дъха.

Красиво...,
колко красиво
          се ражда денят
                  в Монтенегро!
               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Статев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...